През 2015 г. Пловдивският окръжен съд осъди непълнолетния тогава Иван Генчев на шест години и осем месеца лишаване от свобода и 50 000 лв. обезщетение заради 12 удара с нож по негов приятел.

Сега младежът разказа пред bTV какво се е случило на 23 октомври 2013 г., след който пострадалият Искрен Илиев дълго време се бори за живота си, а самият той излежава най-тежката присъда в затвора за непълнолетни в Бойчиновци. Всичко започва, когато двете момчета се срещат в дома на Искрен.

„Тогава трябваше да му дам материал – марихуана. Сбихме се, той извади нож, разряза ми ръката. Първият път ми разряза дясната ръка, след това посегна втори път, с лявата хванах острието, избих ножа, взех го и го намушках няколко пъти. Тоя нож ми остана в ръката, защото сухожилията ми бяха срязани. Останах с криви пръсти. Отидох на мивката, пуснах вряла вода, не можех да си отворя пръстите. Ножът падна там. Нито съм крил следи, нито нищо”, разказва Иван.

Той не си спомня точно какво се случило по-късно. Оставя приятеля си и бяга.

„Аз бях в твърде голям афект. Излязох, отидох на автогарата. Там ми стана лошо, бях изгубил много кръв вече. Извикаха ми линейка”, споделя момчето.

Иван е осъден за опит за умишлено убийство.

„Ние отидохме ей така, да се напушим. Стигна се до този скандал и… целият ми живот пропадна от тогава”, разказва той.

Казва обаче, че нямал друг избор, защото в онзи момент положението било „ти или аз”. Смята, че така е спасил живота си. Иван признава, че през цялото време е съзнавал, че може да убие Искрен.

„Като отидох на автогарата предполагах, че е мъртъв. Няма какво да лъжа, нито да крия”, спомня си Иван. Няколко месеца по-късно той вече е зад решетките.

„Имах цели, които да осъществя. Исках да уча, да работя. Щях да стана студент”, споделя с тъга Иван.

В затвора момчето се опитва да е постоянно ангажирано, за да не мисли за инцидента. Изкарал е 2 курса – за готвач и дърводелец. В момента готви в кухнята.

Всичките му приятели са шокирани от постъпката. За целия му престой в затвора никой от тях не го е потърсил.

„Аз съм 3 години и нещо тук, никой не ме е потърсил. Аз не искам да ги търся, защото всичките са наркомани”, казва Иван.

По думите му затворът го е лишил от свобода, но е променил изцяло съзнанието му. Радва се, че е попаднал тук, защото е спрял дрогата. Иван се определя като спокоен човек, а злощастният бой е бил първият в живота му.

„Един побой нямам, едно сбиване нямам. Бил съм толкова кротко дете, никога не съм се бил”, разкрива още Иван.

Семейството му е в Германия. Когато излезе иска да замине при тях. Смята, че постъпката му го е лишила от бъдеще в България.

„Искам да изляза и да постигна нещо в тоя живот. Искам да съм на свобода. Не искам да си спомням за това място. Правя всичко възможно да изляза по-рано. 1 час да е, но да изляза по-рано”, допълва той.

Надява се да бъде освободен предсрочно. Казва, че това, което винаги ще му напомня за онзи кошмарен момент, са белезите по ръцете.