Това каза за БТА арх. Жени Танчева - ръководител на екипа археолози, които работят на терен на Голямата базилика в Пловдив.

По думите на архитекта базиликата е функционирала до края на 6 век и сградата й е била унищожена от силно земетресение.

Некрополът най-общо е датиран от края на 10 век до първата половина на 12 век. Археолозите разкриха в северната част на обекта нови 30 погребения от средновековната епоха.

Това стана възможно след като общината затвори улицата край католическата катедрала и по този начин им осигури терен за работа на север.

Танчева допълни, че при старите разкопки в южната част на базиликата са били разкрити 98 погребения. Археолозите не са изненадани, тъй като след първите разкрити погребения са били в очакване, че некрополът продължава и на север, където в анатомичен порядък са открити новите 30 погребения, разказа ръководителят на екипа.

Всички погребения са християнски, тъй като ориентацията на телата е запад - изток, но липсата на находки в гробните ями говори, че некрополът е много беден.

Според Танчева базиликата и гробовете са съвместими, защото през вековете родовата памет и мълвата са предавали, че това е сакрално, свято място (било е християнска базилика).

И двете са с религиозен християнски характер, заради който най-вероятно има и случаи, при които телата на мъртвите са полагани директно върху мозайката. Досега има констатирани три нива на погребения едно над друго, като най-високото е на около 80 см над мозаечния под.

Зачистването и заснемането на един некропол е доста бавна и трудоемка процедура. Само при две детски погребения са открити по пет стъклени гривни, една стъклена гривна има и на възрастен индивид от женски пол, както и няколко обици, разказа арх. Жени Танчева.

Демонтажът на мозайките и укрепването им започна миналата година. До момента е вдигнат горният слой, сега се работи върху долния, но има голяма площ в северната част, където нищо не е обработено, поясни ръководителят на обекта.

Теренът повече няма да се разширява и цялата сграда няма да може да се обхване, тъй като тя се развива под сградите към катедралата, а върху една част вървят съвременните комуникации, допълни арх. Танчева.

Работата на археолозите зависи от времето и тя ще продължи, докато има топли дни.

Разкопките ще бъдат експонирани по вече одобрен проект - над половината ще има модерна, остъклена и олекотена сграда, друга част от базиликата ще се вижда от пешеходната зона, която ще остане на мястото на бившата улица и така ще има подход и достъп до цялата сграда, която се разкрива.

Централният кораб на базиликата

Базиликата е трикорабна и хубавата новина е, че се разкри и централният кораб. Вече се знае, че той е имал три входа и сега археолозите са попаднали фактически на втория, който е бил и централният. Той е оформен с тухлени страници, вратата е била с мраморна рамка, но, за съжаление, я намерихме в доста обрушено състояние, каза още арх. Жени Танчева.

Освен некропола са открити и помещения, за които също са използвани части от базиликата, отбеляза ръководителят на археологическия екип. Според експертите намерените елементи като колони, йонийски и кемпфер-капитeли, украсени с кръст, говорят за много богато архитектурно оформление на този ансамбъл.

През лятото археолозите откриха много керамика, която макар и раздробена потвърждава, че е трапезна, амбалажна, кухненска, както и едно сравнително добро количество монети, използвани от края на 4 до 6 век. Като ценна находка Жени Танчева посочи оловен печат на стратега Вардес от 11 век, като от лицевата страна е изобразен Свети Никола, а от другата името на стратега. Находката потвърждава, че тази част на града е била масово обитавана в периода от 11 век до началото на 15 век, като са използвани руините на масивната сграда на Епископската базилика.

Проектът за Голямата базилика трябва да бъде приключен през 2018 г., като един от ключовите обекти на кандидатурата на града за Европейска столица на културата, въпреки че не е включен в Апликационната форма. За археологическите разкопки на Епископската базилика от общинския бюджет са осигурени над 5 милиона лева и техника, като остатъкът до цялата сума до 10 милиона лева е от фондация "Америка за България".

През октомври-ноември тази година ще може да започнат обществени обсъждания за архитектурното оформление на самата сграда.

В зоната има много разнообразна архитектура от различни епохи, в това число съвременни сгради, като католическата катедрала, църквата "Света Петка" и предстои да се оформи много интересно площадно пространство.

Построена преди 16 века

Голямата базилика на Филипопол е построена в началото на V век върху по-стара сграда със сходни размери, а вероятно и функции, и е с внушителните размери - дължина 86,33 м, а за ширината й се предполага, че е 38,50 м. Голямата базилика е трикорабна, с апсида в източния край на централния кораб. Корабите са разделени от 14 подпорни колони, като се редуват две мраморни и една зидана. В западната част на обекта е имало атрий с колонада от трите страни.